Най-високият дипломатически пост в НАТО ще бъде овакантен през октомври, а

Най-високият дипломатически пост в НАТО ще бъде овакантен през октомври, а сегашният генерален секретарЙенс Столтенберг разгласи посредством представителя си предишния месец, че няма желание да възобновява контракта си. Това повдига въпроса кой ще бъде 14-ият общоприет секретар на Алианса. А също и какви са възможностите за първи път жена да заеме поста. Почти половината от 30-те страни члеки на НАТО дискретно са предложили свои кандидатури.

Йенс Столтенберг е отпред на отбранителния съюз от 2014 година насам. Новият общоприет секретар ще би трябвало да поддържа единството сред съдружниците, да балансира ползите им и да предизвиква консенсуса, без значение дали рисковете пред Алианса идват от фигури като Доналд Тръмп или от Владимир Путин. Необходими са дипломатически умения и преданост към НАТО, а самият общоприет секретар няма пълномощия да взема политически решения. Той единствено официално ръководи Северноатлантическия съвет - най-висшия орган на НАТО. Той не разполага и с пълномощия за военно командване. Той или тя ще би трябвало да съставлява НАТО пред други държавни управления и пред пресата. Кандидатът би трябвало да е бил държавен или държавен началник. Владеенето на британски е наложително, налага се и използването на френски.

Какви са критериите за подбора?

Кандидатът би трябвало да е в положителни връзки с Вашингтон. Съединени американски щати си остават решаващ фактор в организацията, въпреки генералният секретар по традиция да е европеец. Принципно Съединените щати обезпечават висшия главнокомандващ на силите на НАТО в Европа (SACEUR), което е по-значимата служба във военния съюз.

Йенс Столтенберг в диалог с един от претендентите за негов правоприемник - естонската министър-председателка Кая Калас (в средата) Снимка: Pavel Golovkin/AP/picture alliance

Новият общоприет секретар би трябвало да бъде утвърден с консенсус от всички 30 държавни управления. Това значи, че районните ползи, произходът, политическата среда, както и военната тежест и дипломатическото значение на страната по генезис би трябвало да са подобаващи.

Каква е процедурата за кандидатстване?

Не съществуват публични процедури или избирателен комитет. Дипломатите договарят от името на държавните управления си на секрети кръгове до достигането на консенсус. Няма и публично гласоподаване. След това държавните и държавните ръководители от Алианса афишират новото име на среща на върха. Следващата такава ще се организира във Вилнюс на 11 юли.

Независимо от това при всичките досегашни 13 назначения е имало многообразие от разновидности и изключения. Едно от тях е единственият немски общоприет секретар Манфред Вьорнер (с мандат от 1988 година до 1994 г.), който в никакъв случай не е бил началник на държавно управление, а " единствено " министър на защитата. Това важи и за множеството от останалите, които са заемали длъжността. Първият общоприет секретар - британецът барон Хейстингс Исмей - преди този момент е бил единствено държавен секретар, само че също по този начин и военачалник.

Кой взе участие в конкуренцията?

Двама от вероятните претенденти: президентите на Румъния Клаус Йоханис (вляво) и на Словакия Зузана Чапутова (крайната вдясно) с сътрудниците им от Съединени американски щати и Полша Байдън и ДудаСнимка: EVELYN HOCKSTEIN/REUTERS

Дипломат от НАТО, поискал анонимност, залага на жена от балтийските страни поради съществуващата съветска опасност. Министър-председателката на Естония Кая Калас или премиерката на Литва Ингрида Симоните биха могли да бъдат възможни кандидатки. Жена от някоя от страните от източния фланг сигурно би получила поддръжката и на Полша, чиято военна тежест в НАТО непрестанно нараства. Споменава се и името на Зузана Чапутова, президентката на Словакия - страна с обща граница с Украйна.

Интересен претендент в конкуренцията е Клаус Йоханис, президентът на Румъния, страна със стратегическо значение за НАТО поради Черно море. Твърди се още, че Италия е предложила някогашния министър-председател Марио Драги за нов началник на НАТО, както и че Англия също има упоритости - в тази връка се споменава името на Тереза Мей.

Известни шансове има и канадската министърка на финансите Кристия Фрийланд, която е внучка на украински имигранти. В страната имаше ожесточен дебат за произхода ѝ, защото съветските пропагандни медии повдигнаха въпроса за хипотетични връзки на дядото на Фрийланд с нацистите през Втората международна война. В последна сметка съветските дипломати бяха изгонени от Канада. Основен проблем на Фрийланд е, че не е европейка. Съмнително е дали европейските страни от НАТО биха се отказали от поста, който обичайно им се поставя. Твърди се обаче, че канадката има поддръжката на Съединени американски щати, писа " Вашингтон пост ".

Когато още нямаше война в Украйна: канадската външна министърка Кристия Фрийланд с новоизбрания украински президент Володимир Зеленски през 2019 годинаСнимка: picture-alliance/AP Photo

Удължаване на мандата на Столтенберг?

В коридорите на щабквартирата на НАТО се чуват и клюки, че сегашният общоприет секретар може да продължи да извършва функционалностите си до април 2024 година. Тогава НАТО ще навърши 75 години. Достоверността на тези изказвания наподобява се ускорява и от това, че длъжността, която Йенс Столтенберг в началото искаше да заеме в Норвегия - началник на централната банка - по този начин или другояче към този момент е заета.

Догадките ще продължат още известно време. Германската осведомителна организация ДПА напомня в тази връка, че имената, които в началото се загатват обществено като вероятни бъдещи шефове на НАТО, постоянно се оказват неправилни най-после. Така че никакви изненади не са изключени.